Български изобретатели е настолна игра с 48 карти СУПЕР ПАМЕТ.
Тя ще ви отведе на вълнуващо пътешествие с 24 изобретения на български учени, които са променили с нещо света. Тези забележителни открития ще ви предизвикат да развиете супер памет и наблюдателност.
КАНИМ ВИ НА НАДПРЕВАРА!
Целта на играта е да съберете най-много точки, като намерите най-много чифтове/двойки карти.
Съберете се приятели и семейство, разбъркайте хубаво картите и започвайте. Може да играете от 2 до 8 човека, а най-пълноценно ще е ако сте четирима. Разбъркайте картите и ги поставете с лицето надолу. Първият играч, обръща 2 карти и ги показва на всички. Ако са еднакви, ги взима и продължава да играе. Ако са различни, ги поставя обратно с лицето надолу и следващия играч е на ход.
Точки и победа
Всеки чифт карти носи 1 точка. Някои от изобретателите имат повече от едно откритие. Получавате като бонус удвояване на точките ако съберете повече от един чифт карти на един изобретател. Например, ако съберете повече от 3 чифта карти на изобретения на Асен Йорданов, ще получите 6 точки (3 открития х 2 точки = 6 точки)!
Печели играчът, събрал най-много точки.
Играта е разработена от екип на Център АЛОС Росица Маринова и д-р Любен Кулелиев, илюстратор Диляна Динева (DeeMight), с консултантската подкрепа на инж. Веселина Енева (Национален политехнически музей) и с финансовата подкрепа на Министерство на културата.
Цена: 25 лв.
Кауза: Играта е част от музейната програма на АЛОС „Образование чрез изкуство“. Купувайки играта вие подкрепяте свободния достъп до ателиета и турнири в програмата.
За поръчки: Росица Маринова, 0897932005, rmarinova@alos.bg
Асен Йорданов (1896–1967). Авиоконструктор и пилот.
Като 18-годишен ученик конструира първия български моторен самолет – Диплан „Йорданов-1“. Специална комисия от Министерството на войната го признава за изобретение без грешки, а него за изобретател. Името му е записано в Златната книга на американските изобретатели. Сред неговите изобретения попадат снегоринът, „въздушната възглавница”, безжичният телефонен апарат със секретар „Джордфон“ с възможности за конферентна връзка. Барелеф на А. Йорданов краси „Залата на славата“ на летище „Ла Гуардия“, а на табелката на дома му е написано: „Български летец и пилот“.
Изобретява първата въздушна възглавница за автомобили – устройство, което се надува при катастрофа и предпазва хората в колата. Първоначално изобретението е наподобявало жилетка, а сега е като балон.
Изобретява безжичен телефонен апарат със секретар „Джордафон“, с който няколко души едновременно разговарят, записват и предават съобщения. Създаден 30 години преди масовата употреба на телефонния секретар.
Изобретява „третото крило“. То представлява подобни на клапи плоскости – задкрилки, които стабилизират самолета при по-големи наклони и го предпазват от опасен полет. Това откритие позволява на самолета да спира по-бързо след приземяване и дава възможност пистите да са по-къси (и съответно по-евтини).
Основава най-авторитетното авиационно училище в САЩ. Пише 9 учебници, в милионен тираж по увлекателен начин, илюстровани и с хумор. Нийл Армстронг, първият човек, стъпил на Луната, признава: „От него както аз, така и всички американски пилоти, сме се учили на авиация.“
Георги Наджаков (1897-1981). Физик.
Георги Наджаков е първото име, записано в „Златната книга на откривателите и изобретателите в България“. Открива, че когато някои материали се осветят, те могат да задържат електричество – фотоелектретно състояние на веществата. Откритието е в основата на класическата електрофотография – ксерографската и фотокопирна техника, като Ксероксът например. Може да се приложи и в областта на безвакуумната телевизионна техника, при запаметяващите устройства, рентгеновите дозиметри и при извършване на снимки от космически спътници, предавани директно по електромагнитен път до Земята.
проф. Иван Странски (1897-1979). Физикохимик.
Основополага науката за кристалите – кристалографията. Обяснява как се създават и растат кристалите в природата и в лабораториите. Откритието му се прилага в производството на полупроводници, които се използват в компютрите и мобилните телефони. Той е един от най-известните български учени в чужбина. Неговият значителен научен принос е в областта на физикохимията. Разбирането на механизмите на кристалния растеж му носи световна известност още през 30-те години на XX век. Днес името „Иван Странски“ носят Институтът по физикохимия на Техническия университет в Берлин и Научноизследователският институт в Оберхаузен (област Рур). За принадлежността на големия учен към световната научна общност говори присъствието му в редица чуждестранни академии.
проф. Джон Атанасов (1903-1996). Физик, математик и инженер.
През 1939 г. създава първата автоматична електронноизчислителна машина. Съвместно с дипломанта Клифърд Бери създават първия електронен цифров компютър АВС (Аtanasoff – Berry – Computer). На 19 октомври 1983 г. по инициатива на Щатския университет на Айова, д-р Джон Винсент Атанасов е публично провъзгласен за бащата на световната компютърна революция. Притежава 32 патента за изобретения: миночистачен уред за взривяване на химически мини, апаратура за откриване и записване на сеизмични и звукови вълни, устройство за изчисляване и записване на грешките в траекториите при стрелба, пощенски сортировъчни системи, система за намиране на класифицирани документи и др.
Петър Петров (1919-2003). Инженер и бизнесмен.
Петър Петров е един от най-продуктивните изобретатели през втората половина на ХХ век. Изобретява първия безжичен сърдечен монитор, с който лекарите следят сърцето на пациентите без нужда от кабели. Изобретение е революционно, защото прави наблюдението на сърцето по-лесно, което спасява много животи. През 1969 г. създава първия дигитален ръчен часовник, наречен „Пулсар“ (Pulsar). При натискане на бутон, вместо стрелки се появяват светещи червени цифри. По-късно японската фирма „Сейко“ купува патента. Заедно със синовете си в Америка основава фирма, в която изобретява и произвежда компютърно оборудване за измерване замърсяването на околната среда. Продава го в цял свят през 55 собствени офиса в 12 страни. Сред другите негови изобретения са телеметрични устройства за метеорологични и комуникационни спътници и др. Той е носител на многобройни признания и награди.
Румен Антонов (1944). Инженер и дизайнер.
Изобретява и през 1988 г. патентова нов тип по-ефективна автоматична скоростна кутия. Продава я на автомобилни гиганти като Хонда, Рено, Пежо, Роувър, Даймлер-Крайслер, Сузуки. Тойота са се пробвали да използват кутията на Антонов без необходимия лиценз, но са били осъдени. Разработва и нов тип 4-тактов двигател с вътрешно горене и турбокомпресор.
д-р Стамен Григоров (1878-1945). Микробиолог и лекар.
Открива бактерията Lactobacillus bulgaricus – Grigorov, която е от основно значение за производството на кисело мляко. Благодарение на него, българското кисело мляко е известно по целия свят!
проф. Димитър Съселов (1961). Астроном.
Професор в Харвардския университет. Допринася за откриването на екзопланети (извън Слънчевата система). През 2003 г. открива в съзвездието Стрелец най-отдалечената от Слънцето планета.
д-р Иван Ночев (1916-1993). Инженер – космически изследвания.
Изобретява реактивните двигатели на лунния модул „Орел“, които през 1969 г. помогнали на първите астронавти да стъпят плавно на Луната. Работа му била ключова за успеха на мисията „Аполо 11“, която е едно от най-важните събития в историята на човечеството.
акад. Цветан Цветков (1943-2022). Криобиолог.
Заедно с екип учени развиват биотехнология за хладна консервация и изсушаване на органични вещества във вакуум. Така създават българската „Храна за космонавти“. България е третата срана в света след САЩ и бившия СССР, изпратила храна в космоса.
проф. Димитър Пасков (1914-1986). Лекар и фармаколог.
През 1956 г. разработва „Нивалин“ – безценно лекарство от блатно кокиче за лечение на церебрална парализа, Алцхаймер, разстройства на централната и периферната нервна система.
проф. Цветан Лазаров (1896-1961). Първият български авиоинженер.
Единственият българин, конструирал собствена серия самолети. Нарича ги „ЛАЗ“. Работи и в трите български авиоинженерни компании: ДАР-Божурище, „Капрони Български“ АД – Казанлък и ДСФ-Ловеч.
проф. Иван Митев (1924-2006). Лекар-кардиолог.
Открива шестия сърдечен тон, обявен за българското откритие на XX в. Така подобрява диагностицирането на сърдечни заболявания в цял свят. Методът се използва и до днес.
акад. Ангел Балевски (1910-1997). Инженер, политик и писател.
Създава метода за леене на метал с противоналягане, чрез който изделията се получават по-здрави и по-качествени. Неговият метод е използван за производство на автомобилни джанти, които са по-леки и по-здрави.
Народно изобретение. Карнушка.
Български прототип на виенското колело. Описан в Пловдив от английския пътешественик Питър Мънди през 1620 г. Представлява 2 вертикални колела, на големи стойки, с люлки, които при въртене застават хоризонтално.
Койчо Митев (1948). Инженер.
Създава „Универсален преводач“ с метод за компютърно кодиране на човешката реч. С него хората по света могат да говорят родния си език и да се разбират без присъствието на преводач.
Илия Вълков (Юл Браун) (1922-1998). Инженер.
Изобретява метод за производство на браунов газ чрез електролиза на вода. Представлява алтернативен енергиен източник. Негова апаратура се съхранява в Национален политехнически музей – София.